Как да станеш по-осъзнат в няколко стъпки

Започни с дишането

В продължение на минута се съсредоточи върху дишането си, без да правиш нищо друго. Започни с бавно вдишване и издишване, като броиш до четири при всяко вдишване и пак до четири при издишване. Естествено умът ти ще се разсейва. Отбележи това и после го остави на мира. Не се упреквай, че „нищо не правиш както трябва“. Всеки път, щом в ума ти изскочи мисъл, насочвай вниманието си към дишането. Това е цялото упражнение. Но тук не е важно да гониш резултати. А само да участваш в процеса.

Съзнателно наблюдение

Избери си предмет в непосредствена близост – цвете, буболечка или палеца на крака си – и се съсредоточи върху него за една минута. Наблюдавай го, като го изучаваш грижливо, сякаш току-що пристигаш от Марс и го виждаш за първи път. Разгледай поотделно различните му свойства и параметри. Фокусирай се върху цвета, структурата, движенията му или други особености.

Създай си нов навик

Избери рутинно действие, което вършиш всеки ден без да се замисляш, като приготвянето на кафе или миенето на зъбите. Докато го правиш, фокусирай вниманието си върху всяка стъпка и движение, върху всяка особеност, която забелязваш със сетивата си: зрение, слух, обоняние и допир. Остани в пълно присъствие.

Слушай истински

Избери едно музикално изпълнение, бавен джаз или нещо класическо – по възможност използвай слушалки – и се потопи в тоновете, сякаш си отгледан в пещера и за първи път чуваш музика. Не давай оценки: опитай се да различиш отделните аспекти като ритъм, мелодия и структура.

Накрая усилията да станеш осъзнат, ще те отведат отвъд логичните и дори емоционални класификации на мислите и преживяванията. Може да бъдеш като поета Андрю Марвел, излязъл в градината да търси „Зелена мисъл в зелена сянка“. А най-добре – никакви мисли. Само дълбока признателност за тази зеленина. Точно в този момент умът се отказва да бъде рационален, спира да бъде машина за решаване на проблеми и устройство за индексиране. От калкулатор се превръща в попивателна.

Този вид спокойно възприятие влиза в естествено взаимодействие с любопитството и щом двете се срещнат, се случват чудеса.

Когато сме готови да изследваме с любопитство външния и вътрешния си свят, ще можем да проявим гъвкавост във всички останали решения. Ще можем съзнателно да създаваме интервал преди реакциите си и да подчиняваме избора си на въпроса какво е важно за нас и докъде искаме да стигнем.

Източник: Из “Емоционална пластичност”, автор д-р Сюзън Дейвид